Винаги ли, когато умствено се върнете към хубав спомен, изпитвате същите емоции, които сте усетили първия път? При мен това не беше се случвало чак до такава степен, до момента, в който станах майка за първи път. Вече са минали година и девет месеца, но аз все още, сещайки се за този специален ден, усещам да ме залива същата онази вълна от положителни емоции, топлина, спокойствие, радост и възхищение. Не мога да повярвам, че това е възможно! Дори и след почти две години!
Спомените ми са сравнително пресни и темата за първото ми раждане узря окончателно в моя ум. Затова реших в полза на бъдещите майки, които ще прочетат тази статия, да разкажа за някои неща, за които не бях подготвена и никой не ми беше казал. Имайте предвид, че по време на цялата ми бременност аз непрекъснато четях и се интересувах от текущи за периода, в който съм, теми, но за тези „дребни” детайли нямах и представа и не ми е хрумвало да потърся информация.
Всичко написано по- долу е лично за мен. Всяка бременност и раждане са абсолютно индивидуални!
Ето ги и тях:
Не знаех, че няколко седмици преди раждане, съм се разхождала съвсем спокойно с 3-сантиметрово разкртие.
Да, това е възможно и не при всяка жена се усеща. Признавам си, че ходех на фитнес до началото на девети месец. Чувствах, че имам излишна енергия, не ме свърташе на едно място и ходех да спортувам. Аз съм човек, който не харесва дългото седене и слава Богу, защото е пагубно за здравето. НО! Ако вие, бъдещи майки, нямате енергия и не се чувствате добре, не го правете заради добрата фигура. Слушайте единствено тялото си! И акушер-гинеколога си! Ако пък имате енергия, заложете на разходките, особено вечер (доста е успокояващо) или на леки упражнения и йога за бременни.
В крайна сметка движението през всичките девет месеца бременност ми подари едно плавно, бързо и не толкова страшно, както го описват много жени, раждане. Спортът тонизира мускулите на корема и около таза, а това спомага за по-лесно раждане.
Не знаех, че стрелкащите болки в кръста, на равни интервали от време, са контракции на започващо раждане.
В деня преди да родя се появиха странни пробождащи болки в кръста, усилващи се и постепенно отслабващи, проявяващи се на интервали от около 13-15 мин. До вечерта и през нощта същите вече бяха на 7-8 минути. Самата аз очаквах коремна болка и , ако не бях забелязала, че това пробождане в кръста е на равни интервали , нямаше да ми мине и наум, че са контракции.
Не знаех, че, когато раждането започне ще ми вливат обезболяващи лекарства и окситоцин.
Бях решила да раждам без никакви упойки. Но очаквах да ме попитат дали искам обезболяващи и окситоцин. Не можах да реагирам и ми ги вляха. Окситоцинът ускорява процеса по достигане на разкритие. Приеха ме в родилното отделение с 6 см разкритие, но след вливането му изключително бързо започнах да раждам. Струва ми се, че окситоцинът форсира родилния процес и болката е по-силна. Последните минути бяха малко трудни, но всичко много бързо приключи. Не маловажен е и опита на израждащия ви доктор, а моят беше страхотен, както и екипа му! 🙂
Не знаех, че в болницата, която бях избрала, не правят клизма преди раждането.
Това научих чак, когато бях приета в отделението. Не разбрах поради каква причина, но този факт доста ме смущаваше по време на самото раждане и на моменти ми беше трудно да се отпусна. Ранен признак, че скоро ще родите е диарията, тъй като мускулите, както на матката, така и на ректума, се подготвят за родовия процес. Имах късмета разстройството да ме хване вкъщи. 🙂
Не знаех, че непосредствено преди, по време и няколко часа след раждане не се пие вода.
Това изпитание ми се стори по-трудно от самото раждане. Не бях пила вода от 9 ч до 14 ч. НО се свиква. Благодарна съм на една стажантка, която наблюдаваше процеса, че ми даваше напоени марли с вода за да си овлажнявам устните, защото жаждата намаляваше силите ми. Знаех, че при секциото е нормално да не се яде и пие, но въобще не бях се замисляла, че същото важи и за естественото раждане. В противен случай може да си докарате повече диария и повръщане. А като се сетя как исках да се подсиля с черно шоколадче и вода малко преди да ме приемат в родилното….:D
Не знаех, че два часа след раждане, жената е под наблюдение в помещение за реанимация.
Звучи малко страшно, но просто си седиш в съседната стая, почиваш си, носят ти телефона, почваш да звъниш на всички, все още не може да пиеш вода, подписваш документи, носят ти бебето за първи път и го слагат на гърда, което е най- естественото и хубаво нещо. През това време начесто те проверяват за извънредно кървене и ако всичко е наред те настаняват в статята.
Не знаех, че капилярите по лицето, врата и раменете ми ще се напукат.
Още докато бях в ренаимация се погледнах с камерата на телефона и се шашнах. Бях цялата на червени точки и приличах на болна от шарка. Често при някои жени от напъните се пукат капилярчета и в очите. Веднага започнах да звъня на акушер-гинеколога ми за да му се оплача, че ще остана завинаги така. Той се посмя и ме успокои, че ще изчезнат до няколко дни. Така и стана. Затова неслучайно се препоръчва, когато напъвате по време на раждане да затваряте очите хубаво. И поради други фактори. Спомних си, че на последния „дубъл“ ги отворих за да видя бебето и вероятно това мое действие допринесе накрая да се разкрася така. 🙂
Надявам се статията да ви е била полезна. Искам да подчертая, че всяка болница, в която има родилно отделение, си има собствена политика. Има частни клиники с отлично обслужване и екстри, но аз раждах в държавна такава, защото за мен по-важен беше акушер-гинеколога и екипа му. Затова съветът ми е да проучите някои от нещата изброени по-горе месец преди да родите.
Доскоро! 🙂
