Мило, майчинство, благодаря ти и до нови срещи!

Промених ли се за две години ?

Ммм, даа! Време е за раздяла с един много специален, изненадващ, труден, но и прекрасен, пълен с ограничения и в същото време с немалко свобода, период от живота ми-  този да бъда майка за първи път! Не знам дали статията ще ви бъде интересна и от полза (силно се надявам), но приемам личния ми блог за публичен дневник, чрез който да вдъхна кураж, мотивирам, предизвикам желание за промяна или размисъл, информирам и т.н., жени и момичетата, с които вибрираме на една честота или имаме нещо общо.

Скоро се завръщам на работното си място и тайно се надявам адаптацията към новото ежедневие да ми се получи без много напрежение. Всъщност от мен зависи цялата организация. Време е да превключа на друга вълна! 🙂

Чрез самонаблюдение и осъзнаване разбрах, че майчинството ми отне, но и ми даде много. И наистина онова, което не те убива, те прави по-силен, защото минах през множество изпитания и случки. Не бих споделила всичко, но все пак ще опиша в таблица какво дадох и какво получих през този вълнуващ период от живота на една жена. А след таблицата ще видите и моята равносметка. 🙂

Какво пожертвах? Какво получих?
Част от имунитета си през първата година след раждането чрез продължително кърмене и не само Повече време за четене на книги и слушане на лекции
Голяма част от времето ми за пълноценен сън, главно през първата година Стартирах блога си и малък собствен бизнес (нещо, което преди работейки за други хора, не успях да направя).
По-слаба грижа за моето пълноценно хранене Станах по-организирана
Спрях фитнеса Ежедневно съм навън на открито и на слънце (нещо, което беше лукс преди, защото работех по цял ден на закрито)
Жертвах мобилността си. Сега и да искам е в пъти по-трудно да сменя местоживеенето си ( мечтая да живея във вилна зона, в планината или в чужбина) Умът ми се отвори, поразчупи и станах по-креативна!
Допуснах панически атаки и подобие на следродилна депресия веднага след раждането, което продължи около година (това състояние зависи много и от наличието на помощ и разбиране от страна на близките) Поддържам по-добра форма спрямо периода преди да забременея, благодарение на ежедневните разходки и редовните домакински задължения
Тревогите, напрежението и „нервите“ са повече спрямо времето преди да имам дете Животът ми е по-цветен, по-смислен, по-красив и уютен
Намалена финансова свобода Ежедневието ми не е досадно моногамно, защото всеки ден си имам своето време
Времето с човека до мен силно се ограничи   Детето ме поддържа тонизирана и винаги на линия, независимо от обстоятелствата
Пътуванията се ограничиха и станаха по-трудни за осъществяване   Детето ме дарява с ежедневни прегръдки и любов (много е гальовен и обичлив)  🙂
  Графикът на моето време през деня е в пълна зависимост от графика на детето ми Преживявам детството си отново, но от друга позиция. Имам много забавни моменти и се занимавам с неща, които съм правила като дете;
  Разполагам с повече свобода през деня. Мога да отида на разходка- нещо, което е трудно да се случи, когато работиш от 8 до 17 ч.
    Първите две години от живота на детето минават на етапи, всеки от които специфичен и ИНТЕРЕСЕН сам по себе си , особено за майка- първескиня. Натрупах известен опит и знания в процеса на отглеждане на дете. Завързах немалко познанства с различни хора.
  Вече в края на втората година едно от любимите ми неща е вечерното приспиване на сина ми, често съпроводено с приказка и задължително гушкане. Вече не ми отнема много време и през нощта обикновено спим нормално. 🙂

Всичко изброено по-горе се отнася конкретно и само за мен. Както ще забележите от таблицата това, което съм “загубила” през двете години майчинство касае здравето, парите и времето- важни аспекти от живота, които нормално жертваме в името на нашето детенце. Но също така знам, че тези ограничения са временни и когато детето поотрасне те ще отпаднат. Колонката с “плюсовете” съдържа повече и обхваща хубави неща като свобода, креативност, развитие, приятни емоции, уют, много движение и т.н. И честно да ви кажа представите ми за този период “да съм майка” бяха доста ограничени, което е разбираемо за една първескиня.

Изводите, които си направих , ако имам куража и късмета за следващо майчинство са:

  • Задължително след раждане да се грижа повече за себе си и „да го карам по-бавно“, защото детето тепърва ще има нужда от психически и физически здрава майка;
  • Двете години майчинство са ценно време, в което една жена може да усъвършенства себе си личностно и професионално (трудно е, но не и невъзможно);
  • Да се наслаждвам максимално на моментите с малкото дете и да потъвам в тях спокойно, защото след години ще копнея по тези вече спомени ;

Момичета, със сигурност не мога да обхвана в една статия всичко, което ми е в главата по темата, а и не искам да ви отегчавам с лични разсъждения. Решението ми да стана майка е най-правилното, което съм взимала досега, защото получих нещо, което е безценно в живота на един човек и не може да бъде измерено с абсолютно нищо, а това е чистата и искрена обич на едно дете, неговите прегръдки и любовта, с която ме дарява, връзката, която остава завинаги. Ще ми бъде интересно да споделите какви бяхте вие преди и след майчинство и какво то ви отне и всъщото време подари.

Поздрави и доскоро!