“В книжарницата ставам като малките деца…”- интервю със Стефани Евгениева от Stef’s library

Стефи е любим книжен влогър на малки и големи.

Привет, читатели!

Днес реших да публикувам разговора ми със Стефани Егвениева от Stef’s library. Тя е любимия ми книжен влогър, автор на едноименния YouTube канал, където редовно споделя видеа за ревюта на книги, съвети и навици за успех и личностно самоусъвършенстване и други. Стефани е завършила магистратура във Военна академия и дълбоко се интересува от теми свързани със тероризъм, “Ислямска държава”, войни, Аушвиц и много други.

  1. Здравей, Стефи, и добре дошла в моя виртуален дом! Благодаря, че откликна на поканата ми да си поговорим за любимия ти свят на книгите и твоето хоби четенето. Спомням си, че в едно твое видео ти сподели много интересна история за това как и кой е запалил у теб любовта по четенето? Разкажи ни за това.

Любовта към четенето дължа на моя дядо, тъй като той е човекът, който притежава хиляди книги у дома и те винаги са били на почит. Разказвал ми е как в годините на неговата младост не е било лесно човек да се сдобие с дадено заглавие. Понякога се е чакало с месеци. Затова и той придаваше особена стойност на всеки роман, който е успял да добави в библиотеката си. А относно искрата – беше една дъждовна сутрин. Той четеше „Братко Рей“ на Дейвид Риц, а аз най-после бях получила „Двойната Лотхен“ от Ерих Кестнер. Четяхме заедно. Това до ден днешен си остава един от любимите ми спомени с него.

2. Ако си героиня в книга, в какъв жанр се виждаш и какъв типаж би била?

 Веднъж един мой последовател ми написа, че му напомням на порасналата Лизел Мемингер от „Крадецът на книги“. Това си остана най-милият комплимент, който някой някога ми е правил. Това е персонажът, който открадна сърцето ми и все още не го е пуснал. Странно е, но се виждам във военно време. Имам особено отношение към подобен тип събития. Човечеството се променя по време на война.

3. Какво те вдъхнови да напишеш първата си книга „Вербувана“? И да очакваме ли скоро нова?

Не веднъж съм споделяла, че ме вдъхнови магистратурата ми във Военна академия. Докато пишех магистърската си теза осъзнах, че не ми е достатъчно да работя единствено над научната част, исках да заживея в материята, която анализирах. Имах нужда от герои, които да разкажат. Имах нужда една конкретна история с послание към нея, да достигне до определена група хора. Относно новата книга – все още до сърцето и ума ми не е достигнала идея, която заслужава да бъде разписана върху белия лист. Процесът по писане, издаване и разпространие на една книга е труден, изтощаващ. Изисква свръхотдаденост. Затова и историята трябва да си заслужава.

4. Знам, че като човек обожаващ книгите, книжарницата за теб означава нещо повече…опиши ни. (как се чувстваш, когато пазаруваш нови издания, самото място въздейства ли ти по някакъв начин…?)

В книжарница ставам като малките деца. Твърде много се вълнувам. Вътрешно. 🙂 Все пак не винаги е много подходящо да подскачаш и крещиш на глас, когато видиш на етажерката книгата, която си чакал да излезе месеци наред.

5. Книга или електронен четец и защо?

О, за четенето не би трябвало да се поставят ограничения. Ако човек иска да чете, намира начин, без значение къде, как, на какво, по кое време. Няма „или“ само „и“. Аз обичам както хартиените си издания, така и четеца, защото той ми позволява доста книжни своеволия и удобства (четене на тъмно, не се мачка, може да се ползва във ваната, може да се чете в леглото, може да се вземе при полет с ограничен багаж). Трябва да споделя обаче, че веднъж ми се наложи да летя до Берлин и в ръчния багаж си бях взела „Мисленето“ на Канеман – твърди корици, 625 страници, така че очевидно аз съм фен на хартиените издания. Това обаче не ми пречи да имам четец.

6. Стефи, в духа на моя блог за пълноценен и здравословен живот, би ли споделила как се грижиш за своето физическо здраве? (имаш ли си ритуали и навици в това отношение). Сигурна съм, че в псохологически аспект книгите ти помагат изключително много. Двете състояния (физически и психически) са важни и не могат да същестуват поотделно, според мен.

Напълно съм съгласна, че трябва да се грижим както за физическото, така и за психологичното си здраве, особено сега. Аз лично съм се постарала да съчетая навиците си с нещата, които обичам. Например, обичам да чистя и да подреждам, харесва ми да декорирам. Харесва ми всичко да си е на мястото. Това определено е движение и то такова, което ме зарежда с положителни емоции. Обичам да се разхождам сред природата. Научих се с времето да готвя прекрасно. Сама да избирам, продуктите си и винаги да знам какво има в чинията ми и как е приготвено. Затова съветвам всеки, който иска да се погрижи за физическото си здраве, да не се подлага на неща, които е чул, че за някого работят. Да, вероятно 3 пъти по един час в седмицата във фитнеса, ще ви помогне да свалите някой и друг килограм, но ако цената е вашето изтощение и нежелание, то струва ли си? По-скоро намерете начин да преплетете движението с нещо, което обичате и така или иначе бихте правили с удоволствие. Нищо, което е на сила, няма как да бъде ефективно в дългосрочен план, а всеки иска да е здрав колкото се може по-дълго.

7. Каква е твоята житейска философия и мисия? (този въпрос задавам на всеки мой гост)

Споделяй всичко, което научаваш, което е полезно и може да помогне на другите. Затова създадох и Stef’s Library. Това е основаната цел на канала, в това се корени и моята мотивация.

Освен четенето Стефани обича да подрежда и декорира. Харесва й да пътува и да обикаля различни държави, а понякога споделя влогове от своите пътешествия. Приятно й е да посещава семинари и обучения, свързани както с усъвършенстване на личността, така и в чисто професионален аспект.