Юлияна Антонова- Мурата: “Япония- това е страната, в която може да се остарява красиво!”

Юлияна Антонова-Мурата е родена в София и е завършила 91 немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“, след което немска филология и психология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Била е и преподавател в Медицинския университет в София. Тя е дългогодишен дипломат, работила е като аташе в посолството ни в Япония и е достигнала до ранга пълномощен министър. През годините е пребивавала в различни страни- Англия, Китай, Русия, Германия, но с най- голямо любопитство и любов остава към Япония, където живее вече около 20 години. От първия си брак с японец има син, който говори перфектен български език и също е учил в България. Казва се Кейджу, което означава “голямо, красиво дърво”. Днес Юлияна Мурата се радва и на внучета, родени от любовта между сина й и красива японка. Тя е автор на бестселърите “Моши моши, Япония” и “Уки уки, Япония” – едни съкровища за душата, в които споделя лично преживяни истории за красивата азиатска страна, както и срещите й с различни японци, от които остава очарована и научава нови неща. Япония й действа тонизиращо, зареждащо, стимулира у нея добрина, любов и не само. Японците са едни прекрасни хора- доброжелателни, възпитани, трудолюбиви. Разказите на Юлияна грабват читателя , защото създават усещането за комфорт, непредсказуеми са , отварят очите за “малките” неща от ежедневието, за любовта и красотата, а самата тя борави отлично със словото.

Насладете се на разговора ни в редовете по-долу в компанията на чаша ароматно кафе или горещ чай! Приятно четене ви пожелавам! 🙂

Здравейте, Юлияна ! Драго ми е, че приехте поканата ми за виртуална среща в моето Интернет-кътче www.paula.bg. Ще ми бъде приятно, полезно и интересно да си поговорим за Япония, България, за творчеството Ви, Вашата житейска философия, уроци и съвети.

1. Живеете в Япония от началото на 90-те години. Запозната сте с културата, народопсихологията, характера, навиците, кухнята на японците и ми е любопитно да разбера през призмата на Вашия житейски опит какво е личното Ви „определение“ за тази интересна азиатска страна?

Япония се състои от  6852 острова и има население 127 милиона. Онова, което е най-впечатляващото за тази островна страна, наред с красивите природни дадености и съхранената традиция, древните храмове, вписани в модерната архитектура, и пр., е сведената до минималност, някои твърдят направо – липсата на криминалност. Обири, кражби с взлом, присвояване на чужди или забравени вещи като мобилни телефони, лап топи, камери, портмонета, чанти, часовници, пари и пр. – японецът, както и ние чужденците сме спокойни, че ще си ги намерим, където сме си ги забравили и ако сме ги загубили, че ще ни бъдат предадени обратно.

Това е една страна, където животът е съсредоточен на бързи обороти в четирите най-големи острова – от север на юг – Хокайдо, Хоншю, Кюшю и Окинава. И където и да се намира човек, го очаква подреденост, чистота, вежливост. Няма опасения да му се случи нещо непредвидено, ако се разхожда, например, късно вечер в близкия парк или през нощта – няма да бъде нападнат, ограбен. Ако се е разсеял и върви по средата на платното при това движение, че ще бъде отнесен от някоя кола или автобус.

За мен лично – това е страната, в която може да се остарява красиво!

Юлияна Антонова- Мурата със съпруга си.

2. На какво според Вас се дължи прогресът на Япония и защо българите не можем да бъдем като японците?

Прогресът на тази Източна страна се дължи на целия народ – честен, трудолюбив, възпитан, внимателен. Дължи се също и на всеки един поотделно. Посочените качества са наслагвани във времето чрез семейството и училището.

Тук ще се отклоня малко и ще посоча още нещо важно като част от прогреса на тази страна. При една почти “нечовешки трудна писменост с над 100 000 иероглифа и още две азбуки “хирагана” и “катакана”, японците има с какво да се гордеят и това е според класация на ООН -“шикиджирицу”, (“степен на грамотност”) – 99%. Грамотността и образованието не са издигнати на пиедестал, не са култ, приемат се за нещо  съвсем естествено като част от живота им. 99%!

3. Стресиран ли е японецът днес и има ли време за семейството си?

При над 126 милиона население няма как да няма нестересирани. Има, да. Стресът е част от ежедневието на съвременния японец в забързания 21 век. Не съм имала случаи, стресиран чиновник, продавач или случаен пешеходец да си изсипе недоволството или гнева, да нагруби. Сдържани и възпитани са. Тук искам да подчертая, че пиша за над 50% от хората.

4. Юлияна Антонова преди да заживее в Япония и сега – има ли промяна у вас (какво Ви даде и отне ли ви нещо Япония) ?

Япония с всеки изминат ден ме прави по-спокойна, по-сдържана, по-премерена в изказа и в действията си, отваря очите ми да виждам доброто в хората около мен и в онези, с които общувам. Колкото и да искам да изброя “отнети” неща, не, не се чувствам ограбена и не живея в лишения (нямам предвид материални). Животът ми харесва. Всеки ден има на  какво да се радвам. Разбира се, затова допринася най-много семейството ми и всичките ми приятели. С някои съм приятелка вече повече от трийсет години – достатъчен срок да ги чувствам като мои най-близки на сърцето ми хора.

5. Знам, че не спирате да се интересувате какво се случва в родната България и като дипломат и човек с опит в политиката и международните отношения не мога да не Ви попитам подкрепяте ли продължаващите повече от 2 месеца протести пред Народното събрание? Въобще как гледате на случващото се в момента?

България години наред е овладяна от лобита в една структура, обслужваща онези, които са се домогнали вече до властта, тоест, едни хора, които във времето са доказали неспособността си да реформират системата. Хора, които единствено успяха да “обединят” собствените си интереси. Успяха и да “блокират” развитието на страната. Българският политик не претърпя някакво преобразование от времето преди 1989 г. Претенциите на онези във властта от 1944 г. досега увиснаха – във ведомствата липсваше, както и винаги досега е липсвал контрол на държавния служител, неспазване на закони като нещо нормално, уви, всеки си я кара “по своему”, краде се ангро, дават се възможности на хора без ценз и грамотност, на разни “калинки” да се опитват на важни позиции.

За съжаление не се забелязва бъдещ лидер с харизма – модерен, образован, един архитект на новото време, човек, който обича не властта, а хората и те да го последват. Амбициозността на “говорителите на народа” на тези протести се изрази в думи на омраза. Призивите им бяха грозни, развяха някакви знамена с черепи, поискаха “Народен съд, хвърляха се грозни епитети, вееха се някакви бесилки, носеха се ковчези. Обявиха се срещу хората, които не пожелаха да се включат в агитките им, нарекоха ги “прости”, предатели и пр.  И разделянето продължи. Това за харесване ли е?

6. Като антипод на нашата реалност са книгите Ви за Япония. От тях се лее слово, което излъчва висока вибрация, разказаното е увлекателно и кара читателя да се чувства уютно, спокоен и положително зареден, а историите са непредвидими и некомерсиални, определено куриозни! Какво мислите за силата на думите?

И двете ми книги намериха отзвук у нас (“Моши моши, Япония” и “Уки уки, Япония”), с което разбрах, за голяма моя радост, че не е вярно, че “българинът се е отказал да чете”. Това не е вярно!

Ежедневните уроци, които получавам в Япония са кратки истории, които са ми “пратени” чрез приятели, чрез моето семейство, чрез непознати, с които обичам да си говорим на чаша кафе или вино, докато изчакваме близките си. Това не са случайни срещи, не са уроци, които да подмина.  Радостта трябва да се споделя. А тези истории са точно такива – носят радост в сърцето. “Уловили” ме веднъж, нямам търпение да ги споделя. Така и третата книга – едно очакване на читателите за трилогия за Япония е напът. Когато искам да напиша книга, или една история, започвам със заглавието. То ме “води”. На тази “магия” ме научи една голяма личност – японският режисьор Акира Курусава.

7. Чела съм статистики и съм чувала, че в Япония има много дълголетници? В духа на моя блог ( за здравословен, дълъг и спокоен живот) ми е интересно да споделите така ли е и вероятните причини за това от Ваша гледна точка- хранене, ниско ниво на стрес, духовни практики или нещо друго?

Япония е на второ място по дълголетие след Хонг Конг. И понеже Хонг Конг не е страна, първенството по дълголетие принадлежи на Япония. Редица писатели и изследователи твърдят, че дълголетието в Япония се дължело на “ежедневната консумация на риба, морски дарове и зеленчуци”. Не, не споделям. Нито рибата, нито зеленчуците са толкова поносимо евтини, та да са ежедневно на трапезата на японеца. Отделно, в най-южния остров Окинава (имам история за него в книгата ми) се набляга на консумацията на свинско месо, а не на рибата. Според моите наблюдения, дълголетието при японците се дължи на една тяхна отличителна черта – пестеливостта. Пестеливи на думи са, пестеливи и на храна. Те не прекаляват, не се “оливат”, не преяждат. Порциите са малки, красиво сервирани, та най-напред очите да се нахранят. Вечерите им са малки, скромни. Бих казала, стига се до оскъдност. Но ги задоволява. Преди да посегнат към храната, те отправят лек поклон към всички онези, които са се трудели с любов, за да доставят на трапезата им ориза, мисо, натто и пр., изказват благодарност с краткото “итадакимас”, а когато приключат с вечерята – отново благодарят и казват “гочисоусама дешита” – благодарят, че и днес на трапезата е имало храна.

8. Кое Ви зарежда положително?

Положително ме зарежда любовта. С нея и красотата. С тях добротата, вниманието, любезността. И наред с изброеното – тяхното отношение към нас българите. Смятат ни за изключително красив народ, интелигентен, умен. Уважават ни. Така си живея – с много обич накуп. Приятно, леко, зареждащо. И много човешко.

9. Любим цитат, мисъл или Вашата житейска философия…

“Тъмнината не може да прогони тъмнина; само светлината може да го направи. Омразата не може да прогони омраза; само любовта може да го направи”.

“Омразата парализира живота; любовта го изцелява. Омразата обърква живота; любовта връща хармонията. Омразата помрачава живота; любовта го озарява” (Мартин Лютер).

В това вярвам и за това са всичките ми разкази и истории в книгите. Истински са! Като любовта.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *