7 неща, които не знаех за естественото раждане

Винаги ли, когато умствено се върнете към хубав спомен, изпитвате същите емоции, които сте усетили първия път? При мен това не беше се случвало чак до такава степен, до момента, в който станах майка за първи път. Вече са минали година и девет месеца, но аз все още, сещайки се за този специален ден, усещам да ме залива същата онази вълна от положителни емоции, топлина, спокойствие, радост и възхищение. Не мога да повярвам, че това е възможно! Дори и след почти две години!

Спомените ми са сравнително пресни и темата за първото ми раждане узря окончателно в моя ум. Затова реших в полза на бъдещите майки, които ще прочетат тази статия, да разкажа за някои неща, за които не бях подготвена и никой не ми беше казал. Имайте предвид, че по време на цялата ми бременност аз непрекъснато  четях и се интересувах от текущи за периода, в който съм, теми, но за тези „дребни” детайли нямах и представа и не ми е хрумвало да потърся информация.

Всичко написано по- долу е лично за мен. Всяка бременност и раждане са абсолютно индивидуални!

Ето ги и тях:

Не знаех, че няколко седмици преди раждане, съм се разхождала съвсем спокойно с 3-сантиметрово разкртие.

Да, това е възможно и не при всяка жена се усеща. Признавам си, че ходех на фитнес до началото на девети месец. Чувствах, че имам излишна енергия, не ме свърташе на едно място и ходех да спортувам. Аз съм човек, който не харесва дългото седене и слава Богу, защото е пагубно за здравето. НО! Ако вие, бъдещи майки, нямате енергия и не се чувствате добре, не го правете заради добрата фигура. Слушайте единствено тялото си! И акушер-гинеколога си!  Ако пък имате енергия, заложете на разходките, особено вечер (доста е успокояващо) или на леки упражнения и йога за бременни.

В крайна сметка движението през всичките девет месеца бременност ми подари едно плавно, бързо и не толкова страшно, както го описват много жени, раждане. Спортът тонизира мускулите на корема и около таза, а това спомага за по-лесно раждане.

Не знаех, че стрелкащите болки в кръста, на равни интервали от време, са контракции на започващо раждане.

В деня преди да родя се появиха странни пробождащи болки в кръста, усилващи се и постепенно отслабващи, проявяващи се на интервали от около 13-15 мин. До вечерта и през нощта същите вече бяха на 7-8 минути. Самата аз очаквах коремна болка и , ако не бях забелязала, че това пробождане в кръста е на равни интервали , нямаше да ми мине и наум, че са контракции.

Не знаех, че, когато раждането започне ще ми вливат обезболяващи лекарства и окситоцин.

Бях решила да раждам без никакви упойки. Но очаквах да ме попитат дали искам обезболяващи и окситоцин. Не можах да реагирам и ми ги вляха. Окситоцинът ускорява процеса по достигане на разкритие. Приеха ме в родилното отделение с 6 см разкритие, но след вливането му изключително бързо започнах да раждам. Струва ми се, че окситоцинът форсира родилния процес и болката е по-силна. Последните минути бяха малко трудни, но всичко много бързо приключи. Не маловажен е и опита на израждащия ви доктор, а моят беше страхотен, както и екипа му! 🙂

Не знаех, че в болницата, която бях избрала, не правят клизма преди раждането.

Това научих  чак, когато бях приета в отделението.  Не разбрах поради каква причина, но този факт доста ме смущаваше по време на самото раждане и на моменти ми беше трудно да се отпусна. Ранен признак, че скоро ще родите е диарията, тъй като мускулите, както на матката, така и на ректума, се подготвят за родовия процес. Имах късмета разстройството да ме хване вкъщи. 🙂

Не знаех, че непосредствено преди, по време и няколко часа след раждане не се пие вода.

Това изпитание ми се стори по-трудно от самото раждане. Не бях пила вода от 9 ч до 14 ч. НО се свиква. Благодарна съм на една стажантка, която наблюдаваше процеса, че ми даваше напоени марли с вода за да си овлажнявам устните, защото жаждата намаляваше силите ми. Знаех, че при секциото е нормално да не се яде и пие, но въобще не бях се замисляла, че същото важи и за естественото раждане. В противен случай може да си докарате повече диария и повръщане. А като се сетя как исках да се подсиля с черно шоколадче и вода малко преди да ме приемат в родилното….:D

Не знаех, че два часа след раждане, жената е под наблюдение в помещение за реанимация.

Звучи малко страшно, но просто си седиш в съседната стая, почиваш си, носят ти телефона, почваш да звъниш на всички, все още не може да пиеш вода, подписваш документи, носят ти бебето за първи път и го слагат на гърда, което е най- естественото и хубаво нещо. През това време начесто те проверяват за извънредно кървене и ако всичко е наред те настаняват в статята.

Не знаех, че капилярите по лицето, врата и раменете ми ще се напукат.

Още докато бях в ренаимация се погледнах с камерата на телефона и се шашнах. Бях цялата на червени точки и приличах на болна от шарка. Често при някои жени от напъните се пукат капилярчета и в очите. Веднага започнах да звъня на акушер-гинеколога ми за да му се оплача, че ще остана завинаги така. Той се посмя и ме успокои, че ще изчезнат до няколко дни. Така и стана. Затова неслучайно се препоръчва, когато напъвате по време на раждане да затваряте очите хубаво. И поради други фактори. Спомних си, че на последния „дубъл“  ги отворих за да видя бебето и вероятно това мое действие допринесе накрая да се разкрася така. 🙂

Надявам се статията да ви е била полезна. Искам да подчертая, че всяка болница, в която има родилно отделение, си има собствена политика. Има частни клиники с отлично обслужване и екстри, но аз раждах в държавна такава, защото за мен по-важен беше акушер-гинеколога и екипа му. Затова съветът ми е да проучите някои от нещата изброени по-горе месец преди да родите.

Доскоро! 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *